Постинг
08.03.2019 11:28 -
ЛЯТНА НОЩ и др.
Автор: thoth
Категория: Поезия
Прочетен: 890 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 08.03.2019 11:30
Прочетен: 890 Коментари: 1 Гласове:
2
Последна промяна: 08.03.2019 11:30
Когато улиците още светят
под фалшива светлина
а зведите още греят
във безбройна тишина
Тогава аз се сещам
за теб, нас и любовта.
Когато щурците пеят
тамто нейде в мрака,
а птиците из клоните са притаени
една във друга те се греят,
както нашите сърца.
***
ВЕСТНИК
Прочети ме като вестник и сгъни ме,
скъсай ме на две.
Като филм ме прожектирай,
като песен ме пусни.
Каквото искаш ти прави,
но не си отивай, чуваш ли?
***
2013/2014
Най-хубавият снежен януари,
прекрасно-леден февруари.
Март, април и май
бяха радостни безкрай.
Стига с тез години гадни
15-та, 16-та, 17-та и 2018-та.
Няма да ги помня с нищо,
нищо хубаво поне.
Винаги ще помня теб, любима
2013-та и на следващата
14-та първата половина.
Ти ми даде топли, слънчеви, красиви
юни, юли, август и септември.
Октомври златен с есенни листа,
малко сняг имаше в ноември,
приказен и топъл бе декември.
На телевизия и кино ти бе прекрасна,
музиката също не бе като сегашната ужасна.
13-та, като слънчев ден ти беше ясна,
но мина и замина, твоята сестра дойде
с януари и февруари доста топли,
изпълнени с любов.
Като пелерина вместо сняг
се стелеха мъгли.
Цели 10 градуса през февруари,
за щастие без сняг, а само дъжд, роси.
Сякаш имаше някаква идиличност,
във въздуха витаеше магичност...
под фалшива светлина
а зведите още греят
във безбройна тишина
Тогава аз се сещам
за теб, нас и любовта.
Когато щурците пеят
тамто нейде в мрака,
а птиците из клоните са притаени
една във друга те се греят,
както нашите сърца.
***
ВЕСТНИК
Прочети ме като вестник и сгъни ме,
скъсай ме на две.
Като филм ме прожектирай,
като песен ме пусни.
Каквото искаш ти прави,
но не си отивай, чуваш ли?
***
2013/2014
Най-хубавият снежен януари,
прекрасно-леден февруари.
Март, април и май
бяха радостни безкрай.
Стига с тез години гадни
15-та, 16-та, 17-та и 2018-та.
Няма да ги помня с нищо,
нищо хубаво поне.
Винаги ще помня теб, любима
2013-та и на следващата
14-та първата половина.
Ти ми даде топли, слънчеви, красиви
юни, юли, август и септември.
Октомври златен с есенни листа,
малко сняг имаше в ноември,
приказен и топъл бе декември.
На телевизия и кино ти бе прекрасна,
музиката също не бе като сегашната ужасна.
13-та, като слънчев ден ти беше ясна,
но мина и замина, твоята сестра дойде
с януари и февруари доста топли,
изпълнени с любов.
Като пелерина вместо сняг
се стелеха мъгли.
Цели 10 градуса през февруари,
за щастие без сняг, а само дъжд, роси.
Сякаш имаше някаква идиличност,
във въздуха витаеше магичност...
Вълнообразно