"И ако китайците го правят, защото в чужбина трудно се намират сушени скакалци на прах, а полските мешчижни - за да не си дават цялата надница за свинско и водка, то нашите го правят, сигурна съм в това, понеже в която и точка на света да се намират, носят България в сърцето."

Авторката е Вучето - псевдоним на една от драскащите в Уеб кафето. Най-интересното е, че това нещо се води за университетски преподавател (вероятно назначена с връзки или креватни умения). Един уж образован индивид би трябвало да знае, че не е хубаво човек да поставя под общ знаменател и да обобщава и то за цели народи!

Интересно как може просто поредната родна дама тип Златка, която е заминала в чужбина на лов за "платежоспособен чужденец" да знае как се чувстват китайците и поляците и че те не носят своите родни страни в сърцето? И дали щяха от Варшава - разрушен град да направят това което е сега ако не я обичаха? София с много по-малко поражения от Втората световна война едвам прилича на столица (има много по-красиви и поддържани родни градове, срамота е столицата да изглежда като гето). Съдейки по това, че някои крайни квартали на София са по-приятни от самия й център (противно на логиката и масовата практика), то обичаме България и особено София повече точно когато сме далеко, но когато сме тук, в България не харесваме един друг себе си и не пазим това, което имаме. И още нещо - никаква лютеница няма да ти върне спомените от детството, това е само храна, а истинската носталгия е по хората, много от които като бабите са ни напуснали...за справка аз обичам лютеницата най-много от родната кухня.