Днес стават 5 години от онзи 3-ти март, който беше последния ми трети март преди да замина за чужбина през лятото на 2014-та. Върнах се през 2018 за по-дълго, но и преди това се връщах през ваканциите. И всеки път отбелязвах, че хората стават все по-негативни и изнервени. Защо е това, не се наемам да нищя. Но да се подиграеш на случайни минувачи, за това как са облечени не ви прави чест, драги българи, най-вече тези от София визирам. Простете, че е такъв първия ми пост, ала защо да крия истината, която виждам пред мен?

Като съм си в София често виждам някой да се присмива (шумно!) на някой друг за външен вид, например, за очилата.  Иначе, за да похвалите палтото или кучето на някой никога няма да си отворите устата, но щом е за да оплюете, веднага! Така ли простите ви родители са ви учили? Повечето такива случки виждам в квартали като жк Хаджи Димитър и Левски, където има много турчеещи се цигани.

В чужбина така гледаха и се присмиваха на другите само най-пропадналите араби. Ние българите като тях ли трябва да сме?! Каквато и да е причината зад простотията, не може ли да се опитаме да бъдем по-добри и позитивни? Нима нашата земя не е много по-красива от тяхната пустиня? Колкото и да ни нервят политиците с простотиите си, то защо трябва да си го изкарваме на случайните хора по улицата? Такава красива земя, а защо трябва впечатлението от нея при всяко връщане да се вгорчава от поведението на хората? Нека да живеем на тази обща земя по-добре, а да не си пречим един на друг! Честито и нека станем по-добри! :)



Простаците дядо Вазов ги нахока,
а те му викнаха "пройдоха"!
Стига с тези сериали и сюжети,
туй са турски мурафети!
Ако българин си ти,
злобата от теб не ще струи!
Защо би мразил своего брата,
вместо да удушиш на полумесеца змията?