Трудно е да се усмихнеш в този свят,
ала иначе изпадаш в мрак.
По-добре захилен Арлекин,
от колкото разплакан като мим.
Колко лесно е да се краде
да градиш и правиш хубавото - не.
Да критикуваш наш е спорт,
а нима това изпълва ни с любов?

Казват оптимистите живеят
във красива мрежа от лъжи,
но не е лъжлива, лично я видях!
Те са по-щастливи, знаеш го, нали?
Плюенето лесно е,
трудно е да хвалиш от сърце.
Трудно нещо ще се създаде,
лесно е да се... краде!
Аз съм като лодка със счупено гребло.
Ето пак рисувам на скъсано платно.
Пак кротко в тъмнина седя,
ала аз се питам как и до кога?
Публиката твоя не мога да съм вече,
време е да сбъдна и моята мечта:
На концерт да пея, рими да редя,
много да обичам и силно да блестя!

Припев:
Научи ме, Арлекино
Да се смея от сърце
Покажи ми, Арлекино
какво е пак да си дете.
Арлекино, Арлекино,
моля, моля те кажи!
Ах, клоуне, Арлекино,
Сложно ли е тъй да се усмихваш ти?
Арлекино, Арлекино,
знаеш ли, завиждам ти!

Казват, че зад тази маска
бие страдащо сърце.
Ако трябва да покажеш истинско лице,
нима ще бъде по-добре?
Казал някой някога преди:
"Усмивка на лицето залепи
и любов сама в сърцето ще се зароди!"
Лъжа ако повториш много ти
бързо става истина, нали?
Красивата усмивка от Холивудски филм
или плачещ образ като тъжен мим?
Трудно е нещо да се построи,
много по-лесно ще да се... руши!
Любовта й не проси, а я остави!
Ако те обича ще се върне тя
и към теб ще тича, подавайки ръка.

Арлекинът публиката вече много го обича,
а пък мене никак, никак не нарича.
Аз съм публиката твоя, пляскам ти с ръце,
ала не познаваш моето лице.
Няма да ти пляскам, имам право на това поне.
Ти си просто блясък, ти си и пари.
Ти си само радост, гонят те жени.
Ала кога ще дойдат те и пред моите врати?

Пр.
Ах, Арлекино, Арлекино,
искам да съм клоун и аз
Да се смея като тебе
много силно всеки час!
Арлекино, Арлекино,
да се смея от сърце
като тебе Арлекино
ще ми бъде най-добре.
Клоуне, Арлекино,
Сложно ли е тъй да се усмихваш ти?
Арлекино, Арлекино,
знаеш ли, завиждам ти!